Anjela Georgieva Chen | Смислено ежедневие | Майчинство

Тези седмици достигнах до едно осъзнаване, чието споделяне ме кара да се чувствам дискомфортно.

Не знам вие как сте, но аз винаги имам нужда да правя нещо. Да работя, да планирам, да отметна още една задача. Ако денят ми е "лежерен", имам чувството, че съм го пропиляла.

И колкото повече хора ми казват: "Еха, как успяваш да свършиш толкова много?", толкова повече вярвам, че това е правилният начин.

Само че има една тънка граница, която леко прескочих.

И тогава доста приятели започнаха да виждат нещо и да ми казват как трябва да забавя темпото, да си позволя почивка, а това меко казано ме влудява. В този момент започнах работа с @staneva.psychology
и разбрах, че не съм продуктивна, защото ми се правят толкова много неща. А защото не умея да си позволя да спра.

Почивката ми носи вина.
Свободното време ме кара да се чувствам непродуктивна.
И ако нямам списък със задачи, сякаш не съм достатъчно полезна.

Точно върху това работихме през последния месец.

Не да стана мързелива.
А да разбера защо свързвам собствената си стойност с това колко съм заета.

Честно казано, не очаквах, че няколко разговора могат да променят начина, по който гледам на това. И благодаря на @staneva.psychology , че бе толкова търпелива.

Не се съмнявайте - все още обичам да съм активна. Все още съм човек, който трудно стои на едно място и без работа. Но вече се уча, че почивката не е награда, която трябва да заслужиш. Тя е необходимост.

Любопитно ми е...
Има ли и други хора, които изпитват вина, когато просто си почиват?