Instagram story viewer> @orange_books> Tagged

Издателство Orange Books

@orange_books

14.4K

followers

279

following

📍Sofia, Bulgaria

POSTS STORIES REELS TAGGED

“Лейди Макбет” от Ава Рийд,изд.”Orange books

“Това е първият, последният и най-големият страх на човека: свят, който съществува без него.”

“Лейди Макбет“ е готическо фентъзи – мрачно и красиво написано. Ако обаче очаквате познатата ни пиеса на Шекспир и неговата амбициозна Лейди Макбет, ще останете разочаровани. Не подхождайте към романа обременени от Шекспировата творба – тя е велика и просто не подлежи на сравнение. Това тук е нова история. Ава Рийд пренаписва познатия сюжет, като използва имената и територията (Шотландия), но украсява разказа си с ясно изразени фантастични елементи.

Наративът в романа на Рийд е мрачен и силно фокусиран върху вътрешния свят на героинята. Бих казала, че това е феминистки роман. Авторката разглежда живота на жените в средновековна Шотландия – свят, в който висшестоящата жена служи на мъжа си, превърната е в „кобила за разплод“, а основната ѝ задача е да роди наследник.

Росил, по-късно лейди Макбет, е 17-годишна френска девойка, прокълната от вещица (или поне така ѝ казват), дадена за съпруга на Макбет, тан на Гламис. Тя прави всичко възможно, за да оцелее в свят на диви и кървави шотландци – далеч от дома си, сама и изплашена. Росил се бори за честта и оцеляването си, докато съпругът ѝ е воден от пророчествата на вещиците. А самите вещици са низвергнати жени, преследвани и съдени от обществото, макар че Макбет тайно държи под ключ цели три.

„Привет, Макбет! Привет, Макбет! Привет, Макбет!“

Новата Лейди Макбет ми допадна и претърпява ясно развитие като персонаж. Любовната линия, която беше загатната, за мен остана недоконсумирана и сякаш изоставена в нищото. Смятам, че тя можеше да бъде доразвита и обогатена, без да става натрапчива. Някои второстепенни герои също останаха само щрихирани и недостатъчно развити, въпреки че имаше потенциал за това.

Крайното ми мнение е, че това е вълнуваща и поетично написана приказка с мрачни и фантастични елементи. Възможно е да си зададете въпроса: „Кому е нужен преразказ на позната история, при това силно променена?“
Моят отговор е прост: „А защо пък не?“ За мен книгата беше интересна и се абстрахирам от Шекспировата пиеса. #книги #bookworm #fantasybooklover #книжноревю #bookstagrammer

14

0

Ще започна с уточнението, че не съм почитателка на Шекспир и не познавам в дълбочина творчеството му. Преди да започна „Лейди Макбет“ обаче, отделих време да прочета първите сцени от пиесата, за да си изясня образа на самата лейди Макбет.

От това, което прочетох, много ясно пролича, че лейди Макбет е движещата сила зад възхода на Макбет - умна, безпощадна и умело манипулираща съпруга си. Именно този образ очаквах да открия и в романа. Вместо това срещнах седемнадесетгодишна девойка, която често се държи като уплашена птица, неспособна открито да заяви позицията си. Не отричам, че тя е умна и наблюдателна. Дори истински се насладих на точните ѝ прозрения за околните, за мисленето на мъжете и за политическата игра. Вълнувах се и от възможността да се потопя в шотландските земи, в суровата им красота, в мъглите, замъците и дивата природа, но вместо това получих предимно повърхностни и клиширани коментари за това колко грубовати, неуки и примитивни били шотландците.

Същото разочарование изпитах и при образа на трите вещици. В пиесата те създават усещането за хаос и свръхестественост - появяват се сред гръмотевици, говорят в загадки и парадокси, а римите им придават почти хипнотичен ритъм на сцените. В „Лейди Макбет“ обаче те са сведени до образа на изтощени стари жени, отрекли се от света и покорно приели ролята, която мъжете им отреждат. Така от мистични изкусителки те се превръщат в почти безгласни сенки.Както и в други романи на Ава Рийд, и тук любовната линия за мен не работи. Липсват химия и емоционална дълбочина и оставаш с чувството, че не си видял кога и как се е родила тази „голяма“ любов, а просто ти е съобщено, че тя вече съществува.

Едно от малкото неща, които наистина ми допаднаха, беше вътрешното разделение между Росил и лейди Макбет. Самата героиня ясно осъзнава какво би направила едната и какво - другата, и проследяването на тази трансформация беше любопитно и смислено.

По принцип няма нищо лошо в това един автор да се вдъхновява от класическа творба. Нямаше да бъда разочарована от разминаванията между пиесата и романа, ако, под някаква форма, беше заявено, че романът е модерен интерпретация на женската съдба, ограниченията и яростта.

51

0

👉 ПОВЕЧЕ ИНФО И БИЛЕТИ В BIO 👈

✨ Потопете се в духа на стара София със 7 беседи на изследователите Виктор Топалов и Никол Вълчева от „Бохемска София“, урбаниста Здравко Петров от „Исторически маршрути“ (@historicalroutes ) и изкуствоведа Теодор Караколев от „Български архитектурен модернизъм“ (@bgmodernistarch )! Събитието се организира по повод шестия рожден ден на „Бохемска София“ и обещава големи изненади! Благодарим на всички партньори за подкрепата! ✨

55

0

It’s books to looks Golden Globes 2026 edition! I’ve shared some books that have made an impression in recent times and it was hard! There was a lot of black on the red carpet this year.

In regards to the nominees and winners I’m quickly going to scribble my chaotic thoughts - I’m really happy for Amy Poehler for winning the newly established category for best podcast - I haven’t listened to all of Good Hang, but whenever I have, it’s been heartwarming and sweet.

I really want to see Hamnet, I’ve heard great things about it though I’m not sure how One Battle After Another is a comedy?? I loved it, probably the best movie I’ve seen all year, but I wouldn’t exactly classify it as comedy.

I’m not exactly sure how The Pitt won over severance for best tv series - drama, but I guess we do love a good tear jerker.

Where I feel most betrayed lol was when Hacks didn’t win best tv show - musical or comedy, granted I haven’t seen The Studio, but Hacks is now probably one of my favourite shows ever, I love the characters and the pacing and I feel like it’s so under-appreciated, I’m so happy that Jean Smart got her recognition!

Adolescence is just overrated, it’s not that great, it’s just that the topics it discusses are very relevant now.

The Beast In Me was weird and I didn’t finish it. I don’t get the hype.

Can you already tell that I’m going insane at home in this freezing weather consuming all sorts of content? Yeah.

Any other recommendations or thoughts? Is Pluribus worth it? Why was Man On The Inside not nominated??

22

11

📖🌹 Ревю: Сделката на розата – Саша Пейтън Смит

„Сделката на розата“ беше истинска изненада за мен – в най-добрия възможен смисъл. Това е първата книга, която чета от Саша Пейтън Смит, и мога спокойно да кажа, че напълно разбирам вълнението около това заглавие. Още от първите глави ме увлече и ме задържа до самия край, а когато затворих книгата, просто стоях и се опитвах да осмисля всичко, което току-що бях прочела.

Историята е различна от повечето YA фентъзи книги, на които съм попадала. Идеята за сделки с безсмъртна кралица – сделки, които дават нещо желано, но отнемат нещо дълбоко лично – е изключително силна и добре развита. Тук магията не е просто красив елемент, а нещо опасно, коварно и изпълнено с последици. Хареса ми как авторката показва цената на желанията и как всяка сделка оставя белег – не само физически, но и емоционален.

Светът е изграден много внимателно – с блясък, но и с тъмнина под повърхността. Балове, висше общество, съревнование, привидна изисканост… и зад всичко това – страх, манипулации и тайни. Усеща се английският дух, но поднесен по свеж и модерен начин, който прави историята още по-завладяваща.

Айви е героиня, която много ми хареса – умна, решителна и готова да рискува всичко за семейството си. Мотивите ѝ са ясни и човешки, а изборите ѝ – трудни и често болезнени. Хареса ми и динамиката между нея и принц Емет – сложна, напрегната и изпълнена с неизказани неща. Връзките между героите са написани така, че да се усещат истински, без да са прибързани или повърхностни.

Но най-силният момент за мен без съмнение беше краят. Честно казано – въобще не го очаквах. Докато четях, дори през ум не ми мина каква е истината и как ще се развият нещата. Финалът ме шокира истински и ме остави с онова усещане „Какво току-що се случи?!“, което много рядко ми се случва. Това беше един от онези обрати, които те карат да искаш веднага да започнеш следващата книга.

Продължение в коментарите ⬇️⬇️

3

6

Здравейте, книжни откриватели и честита Нова година! 🎉
🌹Реших първият ми пост за новата 2026 г. да е за една от първите книги, които прочетох и винаги ще бъде специална за мен. Тя е „Чаената роза“ на Дженифър Донъли и е първата книга от трилогията, носеща същото име.
🌹Пренасяме се през далечната 1888 година в Лондон. Период, в който по улиците се разхождат работници, проститутки, крадци и серийни убийци. Запознаваме се с Фиона, чийто живот се разпада пред очите ни – семейството ѝ е разбито, а любовта на живота ѝ (Джо) се жени за друга. Тъй като тя е от бедно семейство, на родителите ѝ им се налага да работят много, за да издържат нея и двамата ѝ братя. Въпреки немотията, те са заедно и се справят някак до денят, в който баща ѝ умира при съмнителни обстоятелства. След няколко месеца майка ѝ също у убита – става жертва на Джак Изкормвача. И така Фиона и братята ѝ остава абсолютно сами, без подслон и в смъртна опасност. Тя решава да отиде при чичо си в Америка, но и там положението не е никак розово. Фиона отново трябва да се справя сама и да осигури прехраната им. Мобилизира се, създава свой собствен бизнес с чай от нулата и се омъжва. През цялото време единствената ѝ цел е да отмъсти за смъртта на баща си. За целта трябва да събере достатъчно пари и акции от точно определена компания. Компанията, за която е работел баща и тя самата. Всичко, през което преминава, за да постигне целта си, не може да се опише в рамките на един пост, а трябва да се прочете и съпреживее.
🌹Обожавам тази книга и не мога да опиша какво означава тя за мен. Написана е толкова добре, че героите са сякаш живи и истински хора, които ще излязат от страниците или пък ще те пренесат при тях. Когато я прочетох за първи път преди толкова години просто не можех да се откъсна от нея. Много харесвам Фиона. Тя е толкова смела и борбена. Всичко, през което преминава е толкова тежко, но въпреки това тя разцъфва като роза сред отломките от старият си живот. „Чаената роза“ е книгата, която Ви препоръчвам не с 2, а със 100 ръце.
🌹Вие чели ли сте я? Какво мислите за нея?

#азчета #чаенатароза #дженифърдонъли #чета #бгбукстаграм #ireadbooks #thetearose #jenniferdonnelly #книжнипрепоръки1

118

2

“Сделката на розата” от Саша Пейтън Смит (@orange_books 🍊🧡)

5 ⭐️

Тази книга ме изненада приятно! 🌹💍

Отдавна не бях попадала на фентъзи, което да ми върне онова усещане за магия и вълшебство, както “Божествени съперници”.

Най-много ми хареса, че феите тук не са мили и захаросани същества, а са зли и подмолни. Дори Мориен (злата кралица-фея) ми стана любим персонаж. 👑 Обожавам как авторката е изградила магическата система със сделките - хем проста за разбиране, хем много хитра и.. подмолна.

В книгата има интриги, изпитания и любовен триъгълник, какъвто не бях срещала досега (и честно казано, беше доста свежо да видя подобна динамика). Последните 100 страници са пълни с обрати - буквално не можех да повярвам накъде се обръща историята! 🙈

Да, на места отношенията между героите ми се сториха малко пресилени, но това не промени факта, че книгата е приказна и ме потопи в уютен фентъзи свят, който страшно обичам. ✨

Нямам търпение за втората част!!! 🤩🥹

#сделкатанарозата #therosebargain

3

4

“Катабазис” Р.Ф.Куанг, @orange_books

Спокойно мога да кажа, че подходих към романа без никакви очаквания, за разлика от “Вавилон: Тайна история”. Точките са изцяло в полза на Вавилон, обаче! Как да започна? Няма да е с историята. Има я в анотацията. Всеки да си я прочете. Мислех си, че няма да посегна към новата книга на Куанг, обаче някак Кеймбридж, академична атмосфера и феноменалното книжно тяло ме привлякоха като магнит. Иии накрая се оказаха недостатъчни.

Опитвам се да рефлектирам върху прочетеното и се чудя какъв е смисълът на тази книга? Нямам отговор, честно казано… Ако при “Вавилон” бях очарована от първата половина на романа и след средата всичко се срина, с “Катабазис” ситуацията беше една глава е топ преживяване, две са пълни с инфантилните отношения и диалози между главните ни герои Питър и Алис. Представете си как сте в академичната среда на Кеймбридж, четете някакви философски рамишления и постулати за магософията (измислена наука, която е в основата на романа), а после ви хвърлят в детската градина… Ето така беше от началото до самия край, който между другото е тоталното ми разочарование.

Харесах атмосферата и погледа върху академичните среди, които изгражда Куанг, но и тук имам забележки, защото всичко е прекалено пренатегнато и буквално набутано в лицето на читателя. Куанг, умна си, знаем го. Завършила си Оксфорд и Кеймбридж, жено. Харесах много и описанията на Ада или поне в първата половина. Герои и диалози - много слабо изпълнение. Алис - изключително дразнещ персонаж! Причините, поради които харесах историята са вероятно точно нещата, които масово са подразнили читателите. В заключение - мисля, че Куанг, не е моят автор, въпреки че страшно харесах “Йелоуфейс”. Виждам я като чудно откритие за подрастващи снобари/млади читатели, които вероятно ще я оценят високо.

Книжното тяло и цялостното оформление са великолепни! За пореден път - шапки долу за @orange_books и @victoriavidevskaillustrates

2/5⭐️
#bookstagrambulgaria #нормалноедасечете #readforreal

62

10

Книгата, която слушам последните дни е “Безмилостни обети”. Първите 40% ми се стори бавна и протяжна, но след средата химията между Роман и Айрис отново сработи по свой собствен начин и се предадох на историята.Нямам търпение да стигна до финала и се надявам да бъде удовлетворяващ.

Страхотен прочит в сторител и невероятно книжно тяло и оформление, които са запазена марка на любимите 🍑🍑🍑

@orange_books
#bookstagrambulgaria #нормалноедасечете #readforreal

41

0

От този панаир исках да си взема само книгата на Иван Радоев на изд. Аквариус, но точно нея я нямаше. Исках и разказите на покойния Кръстьо Раленков.
Но за сметка на това попълних корекцията си с интересни заглавия от @labyrinthbooksbg.
Намерих останал екземпляр от един от най-любимите ми съвременни романи, който някой ми открадна преди време и ме лиши от удоволствието да го препрочета. Говоря за "Орисници и фурии" на @obsidian.bg
Взех си малко поезия (@imvangel, здрасти).
И един подарък от @orange_books

Това е любимият ми панаир за всички години дотук.

58

3

Панаирен урожай за очите и душата 😍😍😍
#books #bookstagram #панаирнакнигата
@orange_books @colibripublishers @izdatelstvo_ednorog @icupublishing @fiut_publishing @infodar @marmotbooks

52

1

“Сто милиона години и един ден” Жан-Батист Андреа, @orange_books

История за бавно четене. За потапяне в красотата на природата, за вдишване на студен планински въздух. История за потапяне в преживяванията на героите, в спомените им, в мислите им, в промяната която настъпва в тях - там горе, в планината. История за мечтите, за вярата в тях, за упорития труд по пътя на сбъдването им. История за лудостта в най-красивата и форма, за дързостта и вярата. История за детството, за порастването и приятелството. За смелостта, за доверието и изпитанията. История за предаността, за науката, за самотата и за загубата. История за премълчаното, за всички неизречени думи, отекващи в съзнанието и в безбрежната планинска шир. История за шепа думи, изречени в детството, които те преследват до сетния дъх…

История, която на теория не би следвало да харесам, камо ли да я заобичам с душа и сърце. Четирима мъже се отправят на рисковано приключение високо в Алпите, в преследване на една мечта родена в местните приказки и легенди. Скали, чукари, катерене в снежни бури, описани по възможно най-красивия начин. Докато тримата учени и техния планински водач опознават планината и суровата природа малко по-малко се запознаваме с малкия Стан, началото на любовта му към палеонтологията и семейството му. Финалът е заковаващ и ме разпиля емоционално. Няколко изречения бих искала да препрочитам много, много пъти. Още със затварянето на последната страница ми се иска да се върна към първите редове - “Ще забравя много неща, може би дори името си, но това е неизбежно.”

“Човек става палеонтолог, защото обича приказките. За да ги разказва на себe си и на другите. Аз наистина вярвах, че тази си заслужаваше да бъде разказана”

Корицата и цялостното оформление на романа са невероятни! 📚Книга на месеца в книжния клуб на @krasisbookishworld 💜
5/5⭐️
#bookstagrambulgaria #нормалноедасечете #readforreal

61

10